[Intro]
Николай кара, Юбер доставки,
денят му тежи като мокри тетрадки.
[Verse 1]
Сутринта тръгва, каската блести,
поръчка след поръчка, няма почивни дни.
Завой прекалено остър, асфалтът го хвана,
падна тежко, главата удари във края.
И после вечерта — чашите в редица,
една за кураж, две за лошата привичка.
Цигара след цигара, димът се катери,
докторът му казва: „Спри, бе, човек, разбери!“
[Pre-Chorus]
А Илиана звъни с познатия тон,
той вече е ядосан, но пази фасон.
Една дума криво, още една прекалена,
и трите предни зъба — история променена.
[Chorus]
Николай, Николай, карай по-бавно,
животът не е гонка, не е кино забавно.
Пиеш яко, пушиш яко, докторът мрънка,
а Илиана вика: „Това вече не се търпи, тръгвай!“
[Verse 2]
Двойно темпо — так, так, думите хвърчат,
синини по челото, мислите пищят.
Доставката закъсня, клиентът крещи,
той брои си зъбите: едно, две… липсват три.
Бърза сметка, бърза реплика, бърза беля,
в главата му барабани, в джоба му бележка.
Докторът с лампа: „Ти почивка ще вземеш,
или утре пак на мотора ще се метнеш?“
Пепелникът пълен, чашата празна,
Илиана мълчи — тишината е ясна.
Николай се засмива, но боли му устата,
и за първи път чува как звучи тишината.
[Bridge]
Не е герой, не е легенда,
само човек с лоша тенденция.
Каската стегната, чашата — стоп,
зъбите струват повече от всеки бакшиш и блок.
[Chorus]
Николай, Николай, карай по-бавно,
животът не е гонка, не е кино забавно.
Пиеш яко, пушиш яко, докторът мрънка,
а Илиана вика: „Това вече не се търпи, тръгвай!“
[Outro]
Юберът звъни, но той вдига след малко:
„Днес няма доставки — лекувам си главата.“
Докторът мрънка, Илиана брои,
Николай пази трите зъба — в джоба си ги носи.