Дербито започва, стадионът е ад,
синьото море нахлува с вик: "На Левски е град!"
ЦСКА треперят, чувстват как ще паднат,
на терена и трибуните сините властват.
Всяка атака е като удар в сърцето,
ЦСКА не могат да излязат от небето.
Гол след гол, те губят контрол,
а агитката на Левски – огън и воля в един
Горят червените фланелки, димът се вдига,
Левски печели, ЦСКА губи всичко – стига!
Полицията идва, но няма как да спрат,
агитката на Левски – царете на този свят!
След мача идва време за истинска битка,
фланелките на ЦСКА в огън, без всичко скрито.
Синята агитка е готова за война,
против всяка униформа, която им крещя.
Палките не плашат, щитовете не ни спират,
на всеки удар – двоен връщаме, не умират.
Полицейски кордон пада като домино,
синьото братство – духът е непобедим, йо!
Горят червените фланелки, димът се вдига,
Левски печели, ЦСКА губи всичко – стига!
Полицията идва, но няма как да спрат,
агитката на Левски – царете на този свят!
Димки, факли, улици в синя светлина,
ЦСКА и полицията бягат от арената.
Левски е легенда, истинска армия,
а сините трибуни пеят химн на свободата.
Футболът е война, но ние сме непоклатими,
падат униформи, падат и врагове фалшиви.
Левски до края, докато гори душата,
няма по-силно от синята магия на земята!
Сирените замлъкват, стадионът опустява,
Левски е победител, духът ни продължава.
ЦСКА са срамни, полицията – разбита,
синьото море е вечно, легендата ни свети!