«Аз буду найгнуснѣйшым дьяволом-стражемъ»

Куплетъ I

Азъ стану тѣмъ, кого боїтца свѣтъ,

Сквозь мракъ и воплі — мой путь начертанъ.

Не ангелъ — дьяволъ, стражъ твоеѣ души,

Съ крикомъ вѣчный, въ тьму тя повлеку.

> Припѣвъ

Азъ буду найгнуснѣйшымъ дьяволомъ-стражемъ,

Съ крылами въ саже, съ очима въ гнѣвѣ.

Не спасу — но сохраню въ муцѣ,

Да не избѣжеши кары небесныя.

> Куплетъ II

Сердце твоє — храмъ, но въ нѣмъ я каджу

Смрадомъ грѣховнымъ, злобою древнею.

Слово моє — не молитва, но клятва,

Да пребудеши въ страхѣ, якъ въ обѣтѣ.

> Припѣвъ

Азъ буду найгнуснѣйшымъ дьяволомъ-стражемъ,

Съ язвою на персѣ, съ клеймомъ на челе.

Не вознесу — но удержу въ падѣнїи,

Да не узриши свѣта спасенїя.

> Финалъ

И когда взыщеши милости въ муцѣ,

Азъ возглаголю: «Се — твоя доля».

Не ангелъ — дьяволъ, но вѣрный стражъ,

Съ тобою до скончанїя вѣка.